Другите ентусиасти, които работят, за да бъде подадена ръка на всекиго, който се нуждае от помощ, са Христина Белчева от Петрич, невероятният организатор Соня Маркова, социалният работник Ася Стоянова, юрисконсултът Любомир Греков и уебдизайнерът Живомир Костов.

Услугите на „Подавам ръка” могат да търсят хора от цялата страна. От екипа вече са помогнали на две тежкоболни българчета, като са им уредили лечение в чужбина.
В момента чрез сайта на сдружението www.handycup-bg.com се набират средства за лечението на 30-годишна жена, майка на две малки деца. Тя е с тежко заболяване, а двамата със съпруга й са безработни.
„Ако всеки отдели само по един лев, ще успеем да й помогнем”, казва Вили. Тя не крие, че понякога въпреки огромното им желание не могат да съберат необходимата помощ навреме. Така дълго събирали пари за лечението на възрастна жена, но когато успели да набавят сумата, вече било късно, защото жената не я доживяла. В друг случай била потресена от бащата на дете, за което събирали средства за лечение. Човекът държал освен тях да му намерят и пари за лека кола - била му необходима.
„Съгласна съм, че детето трябва да се придвижва с кола, но не може ние да поемем и този проблем, когато с парите за автомобила бихме помогнали да се лекуват поне още две деца”, възмущава се Вили.
Иначе тя е спокоен човек, защото обяснява всяко човешко поведение с любимата си наука - психологията. Признава, че чете много, дори прекалено много, и обича да размишлява над прочетеното. Особено любимо е общуването с морето, макар да не може да му отдели нужното време. Малък недостатък й е това, че е прекалено ранима. В свободното си време слуша музика, без значение на жанра, стига да е хубава. Влюбена е в своя Пърси, глезен котарак от порода синя руска, който е миниатюрно копие на тигър, животното, което Вили винаги е искала да има. Затова се утешава със сентенцията: „Бог е създал котката, за да може човек да погали тигър.”
Особено е горда с факта, че за времето, от когато е създадено сдружението, в него са се родили две бебета, деца на техни членове.
„Децата са нашето бъдеще. Вярвам, че те ще бъдат много по-добри от нас и така ще помогнат да има все по-малко хора, които се събуждат с „Добър ден, тъга”, казва в заключение Вили Башлиева.

Разговаря Женя АНДРЕЕВА

Публикувано във вестник "Жена" бр.29 24-30.07.06